оригинален уебсайт
сеп. 26
от paveladm в Блог 0 коментара

Нова версия на „Водна паша“ в Южния парк – във водното огледало

Шестте фигури – пастир и овце с библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2165 кг. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата. Столичен общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 година. Изработката и монтажът на скулптурната композиция са финансирани от бюджета на дирекция “Култура“. Разходите за поддръжка на композицията ще бъдат за сметка на Столична община. Идеята за поставянето на това произведение на световно признатия Павел Койчев беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийска градска художествена галерия. Проектът беше одобрен от Експертно-художествения съвет към Столична община. След отправената покана и поредица обсъждания, Павел Койчев предложи на общинската управа да създаде нова версия на емблематичната си творба „Водна паша“, разположена до 2019 г. в езеро до село Осиковица край Правец. Творецът даде и идеята за мястото, в което тя да „заживее“. За изложбата си „Градината на тревата“, представена в галерия „Райко Алексиев“, Павел Койчев получи през 2019 г. Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, в раздел „Визуално-пластични изкуства“.
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Отново с Павел Койчев на 68-ия километър на магистралата – в. „Дневник““

Проф. д-р арх. Росица Никифорова „Дневник“ публикува текста на изкуствоведа проф. д-р арх. Росица Никифорова за скулптора Павел Койчев, чиято постоянна експозиция бе открита през уикенда край село Осиковица, на 70-ия километър на магистрала „Хемус“, където се намира къщата по негов проект „Градежът“. Оригиналното заглавие е „Има време за дъжд, има време за изложба на Павел Койчев на открито“. На 28 май 2016 година в арт галерия „Оригиналите“, махала Владовци до село Осиковица, завесата от проливни дъждове е вдигната, за да огрее слънцето удивителната изложба на Павел Койчев. Мирослав Михайлов щедро е предоставил къщата, поляната и гората за произведенията на скулптора, когото цени като явление в световната култура. Мащабът Става дума може би за най-мащабната от многобройните изложби на Павел. Избрал ѝ е име: „Явления и изкушения“. Може да се говори направо за изложение, защото тук е показана и самата гипсотека на скулптора, оттам арт-галерия „Оригиналите“. Полимеризираните гипсови оригинали на поляната са подредени за дълговременно пребиваване на открито. Мащабът е коварен инструмент: владееш ли го, постигаш велико качество и обратно. Изложбата на поляната и в горичката на арт галерията показва стабилното разбиране на автора за размерите на пластична творба в открито пространство. Витае съизмеримост между и на пластиките независимо от […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Павел и магаретата – „Капитал Light“

Мария Ландова Апостолите са тези, които избраха Бог, но също и онези, които Бог избра… Много често в навечерието на Великден или Коледа, без да ги избираме, ни спохождат дидактично-назидателни филми, книги, спектакли… Връхлитат ни и изложби, които сюжетно, а по-рядко и същностно са свързани с евангелските събития. Тези артефакти обикновено се стараят да вкарат тематично в разпнатия върху прагматизма ни делник доза святост, глътка покой, смирение и съзерцание. Павел Койчев – един от апостолите на съвременната българска скулптура – е избран и призован да се влее в хора на тълкуващите. Прави го интелигентно, със запомняща се солова партия – изложбата „Преносителят“ в галерия „СИБанк“. Едва ли можем да заподозрем Павел Койчев в рутинно календарно или в преднамерено користно заиграване с темата. Пък и той твърди, че великденският патос е случайно съвпадение. Скулпторът отдавна не е безразличен към дългоухия персонаж, не по-малко интересен от малачките, биволиците, овците и другата твар божия. Преди година Койчев избрал Христовото магаре за свой обект, видяно и тълкувано не само като преносител на тялото божие през пространството, но и на самата идея през времето. Другият повод главен герой да бъде скромното и непретенциозно животно се оказва книгата на Валери Стефанов „Изгубените магарета“. Дали ще пренася […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Високомерната разходка – Павел Койчев в страната на стиропорите – „Капитал Light“

Мария Ландова Кой е павел койчев и може ли той да си позволи високомерна разходка по „Раковска“? Отговорът е: че кой, ако не Койчев, който може всичко; и къде, ако не в зала „Райко Алексиев“ на „Раковска“. Не че не е правил своите скулптурни приумици на всевъзможни места, но той е от малцината автори, които не се боят от особеностите на експозиционното пространство на залата, умеят да се настанят удобно в него, превръщат го в част от самата експозиция. Това се случва за пореден път при Койчев, защото известният рецидивист пак го насели със своите си койчевски човеци. Преди време неговите крилати хора от пръчки и коприна, водени от порива си да напуснат своя сив, зазидан в бита делник, хвъркаха из залата и се блъскаха като слепи пеперуди в оберлихта. Днес същите те, или по-скоро техните мутирали тела, дефилират в своеобразно прет-а-порте на суетата в най-новата койчевска инсталация с красноречивото име „Високомерна разходка“. Сюжетът е пределно прост – огромни човеци крачат важно в кръг, натрапвайки високомерно на простосмъртните новите си бутикови дрехи. Мутантите исполини никога вече няма да могат да летят, но по-тъжно е, че дори и насън няма да го поискат. Те са самодостатъчно самодоволни от своите стиропорени тела, […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Защо не пишем за необикновеното – liternet.bg

Тодорка Каменова Културата в настоящия момент на България е в застой. Или в подем? Или служи – отново, отново, отново – на политизирани конюнктурни групи? Или на несмущавани непреоценени “светила”, “звезди”, носители на “домашни оскари” в различните области: кино, театър, живопис, поезия и т.н. Трудно е кратко да се отговори на въпроса: изчерпа ли себе си културата като елемент в социалния живот на България? За култура мисля – в момента – като за продукция – каквато и да е тя, от който и да е род на изкуствата – но продукция; продукция-създаване, която е насочена към някого извън автора на произвежданото. Защото винаги е имало самотни и отхвърляни автори. А винаги е имало и много, много занаятчии, смятани за първостепенни големи артисти или величия, често скоро забравяни. * * * Павел Койчев е скулптор – по образование, по основен вид творческа работа, която работи непрестанно, и по социалните изяви на личността си. Той е скулптор-новатор за България. Има ли социално значение една изложба, която е посетена от 5, 50 или 5000 души? Но дори посетената от петима души експозиция е осъзнато действие на художника. Тя е такава и за актьора на моноспектакъл, който е видян от петима души. И защо […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Павел Койчев и вечността – Митко Новков, в. „Култура“

Фигурите са огромни. И красиви. Мъжете са в костюми, шалчета, филцови шапки – истински дендита. Жените са в ефирни рокли, още по-ефирни шапки, някои с ръкавици. На обувките им – джуфки. Ефектът е неотразим: сякаш си на модно дефиле, fashion review, но от онези най-изисканите, където не всеки се допуска. Блясъкът на модата, блясъкът на мига. 15-те минутки слава. Или 1-та нощ на ‛врява и безумство“: във вихъра си на абитуриентски бал, който е само за онези, младите, докато всички други остават отвън, изпратили лекомислената жизненост на веселие до зори. Но модно ревю или абитуриентски бал – ти, зрителят, си изключен. Стоиш отстрани, подсмърчащ може би. А може би не, но въпреки това Павел Койчев ти дава възможност да се включиш. Включва те с неговата ‛Високомерна разходка“ – вярно, в подножието си, вярно, нищожен си, малък и дребен си, но пък си там, сред големите, сред елита, сред високите гости и още по-високите домакини. Те са безучастни, те са бездушни, те дори не те забелязват – въртят се в своя (си) кръг – високолепни, високоценни, високогледни. ‛Високомерна разходка“. Изобразено е онова – най-мимолетното, най-бързо преминаващото. Макар и огромно, макар и с размах. Потискащ размах. Само че не иде реч за […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Разкази за биволи – Георги Лозанов, в. „Култура“

Имам малко самодоволното усещане, че стиропореното стадо черни биволи, преди да стъпи в специално направена локва от кал пред хотел „Лилия“ на „Златни пясъци“, е минало през едно мое изречение от 1998-ма: „В поредица от работи, които не без терминологична ирония бихме могли да определим като гигантски инсталации, Павел Койчев деконструира антиномията концептуално-пластично, като извежда пластически чисти концепти“. Признавам си изкушението текстът ми да завърши още тук, защото докато обектът на концептуалното изчезва в непрестанно разширяващото се поле от интерпретации, обектът на пластичното поглъща думите в мълчалива самодостатъчност. А как да говориш за нещо, което ти е отмъкнало и думите, и обекта на думите… Единствената възможност, която виждам, е на свой ред да отмъкна чужди разкази за „Стадото“. В случая съм облекчен, защото мога да започна придвижването по съсредоточените стъпки, които Емил Христов вече е оставил върху видимата повърхност на събитието. Само сапьорската му съсредоточеност е предотвратила взрива от сблъсъка на два авторски безмилостни изобразителни изказа – триизмерния на Койчев и двуизмерния на Христов. Разказът на Христов Фотографският разказ е зарязал актуалното пространство и през лекия жълт вираж на оригиналите води назад във времето, към някакво „кално преди“, където биволите и хората са впрегнати в общо телесно-предметно усилие. Хората се […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Павел Койчев: Много държа на усещането за свобода – въпреки.com

„Правя и хвърлям, защото никой няма нито интерес, нито желание да се бръкне. И аз още като го правя знам, че изложбата като мине и ще го хвърля. Ето това нещо – ще бъдат шест или седем форми – ще бъдат на изложбите и после ще видя как ще ги складирам тук. Иначе – няма да ги направя. Кого да чакам – Годо? Годо ли да чакам? Не мога да чакам, защото ми се прави. Какво да правя друго?”, пита скулпторът Павел Койчев, който в ателието си подготвя нова пластична провокация. Откъс от разговора с Павел Койчев можете да чуете тук И продължава: „Усещането за свобода е доста важно, много държа на него. Плащам си за гяволъка. Човек си плаща, всичко си плаща. Добре, че имам жена, която е абсолютно жертвоготовна и деца, и внуци, и така”, казва Павел Койчев. Но го казва не с огорчение, а с усмивка. Защото Павел Койчев е наистина щастлив човек, който обаче не обича да е в центъра на вниманието. Даже няколко пъти се опитва да ни отклони от този разговор и когато идваме в ателието казва: Аз не искам, вие настоявате. За себе си твърди, че никога не е правил нещо по поръчка, […]
Прочети още
ное. 17
от paveladm в Блог 0 коментара

Виолетовата биволица – Георги Лозанов, в. „Култура“

Ден след Рождество Христово галерия „СИБАНК“ представи пред зала „Балгария“ Виолетовата биволица на Павел Койчев. На откриването Георги Лозанов произнесе следното слово: Уважаеми дами и господа, Преди три месеца, когато за първи пък видях дървената скулптура – тази, която сега е тук пред залата, ми се прииска да са я виждали и други. Особено нещо е естетическият поглед, не само че е напълно лишен от ревност, но фактически не може да остане сам, стреми се да се превърне в поглед между погледите. Така че спешно включих в програмата на галерия „СИБАНК“ – имам удоволствието да съм неин художествен консултант – „Лилавият бивол“ на Павел Койчев. Оказа се обаче, че не е бивол, а биволица – кой по-добре от създателя му ще знае това; че, пак според него, биволицата не е лилава, а виолетова. И най-лошото: че чисто физически не може да влезе в галерията. „Просто не е по мащаба ми“, с иронична горест заяви тогава скулпторът. Трябваше на собствен гръб да установя, че предметността на творбата, дори да не предопределя прочита й, предопределя съдбата й и да затъна във въпроса: може ли изкуството да има съдба извън прочитите си? Не напреднах кой знае колко с отговора му, вероятно защото, вместо […]
Прочети още
Последни публикации
Последни коментари
    Архив
    Мета