оригинален уебсайт
  • Парк галерия „Оригиналите“
  • За Павел Койчев
  • Проекти
    • Доли или нещо за клонирането – 1997 г.
    • Градежът – 2007 г.
    • Водна паша – 2009 г.
  • Скулптури
    • В ателието – 2016 г.
  • Монументални
  • Блог
  • Контакт
Previous Post
Next Post
ное. 17
в Блог 0 коментара

Павел и магаретата – „Капитал Light“

Мария Ландова
Апостолите са тези, които избраха Бог, но също и онези, които Бог избра… Много често в навечерието на Великден или Коледа, без да ги избираме, ни спохождат дидактично-назидателни филми, книги, спектакли… Връхлитат ни и изложби, които сюжетно, а по-рядко и същностно са свързани с евангелските събития. Тези артефакти обикновено се стараят да вкарат тематично в разпнатия върху прагматизма ни делник доза святост, глътка покой, смирение и съзерцание.
Павел Койчев – един от апостолите на съвременната българска скулптура – е избран и призован да се влее в хора на тълкуващите. Прави го интелигентно, със запомняща се солова партия – изложбата „Преносителят“ в галерия „СИБанк“. Едва ли можем да заподозрем Павел Койчев в рутинно календарно или в преднамерено користно заиграване с темата. Пък и той твърди, че великденският патос е случайно съвпадение. Скулпторът отдавна не е безразличен към дългоухия персонаж, не по-малко интересен от малачките, биволиците, овците и другата твар божия. Преди година Койчев избрал Христовото магаре за свой обект, видяно и тълкувано не само като преносител на тялото божие през пространството, но и на самата идея през времето.
Другият повод главен герой да бъде скромното и непретенциозно животно се оказва книгата на Валери Стефанов „Изгубените магарета“. Дали ще пренася бременната Мария към Витлеем или смразения от предчувствия за Голготата Христос, но магарето престава да е просто транспортно средство. То се превръща в неделима съставност, сраснала се както със събитийността, така и с огромната енергийна и смислова потенция на Смиреността и Саможертвата.
Авторът съпоставя четирите образа, колкото са и тълкуванията на евангелията, но заедно с това и четирите хипостази на своите собствени образни преноси на смисъл. „Разговорът“ напуска линията на разказа от евангелското русло, за да се гмурне в безбрежни философски и естетически дълбини.
Павел Койчев всъщност за пръв път събира на обща „софра“, в едно пространство своите пластични изкушения и страсти. Тук е демонстриран целият койчевски пантеон на форми, материи и открития, онагледявайки логиката, по която произлизат една от друга като матрьошки. Започва от бронзовите фигури – уж тежки, но леки като цепелини. Минава през летящи хора от клечки, плат и въжета, през гипсовите монументално-плакатни опуси та до кубистичния модус на светещите ониксови човеци… Съвършената земност на бронзовото магаре е яхната от божествен кристален конструкт и заедно изиграват класическия синтез на форма, материал и внушение. Магарето е стъпило здраво извън пространството, вперило празните си очи извън времето – еманация на вечност, мъдрост и съвършенство. Върху него е кацнала стъклената витражна фигура на Спасителя – свръхмощен кварцов кристал на космически лазер, фотонен генератор и кондензатор на светлина.
Вторият сюжет е гипсовото магаре. Достъпно и земно, илюстративно- гротескно, с големи тъжни очи то пренася нещо като индианска палатка, шарена шарада, мандала… Натоварено е с нелеката задача да разпознаем божественото в играта, в детството. Третото магаре ни показва какво се случва под повърхността, под кожата – там, където се завихрят силови линии, опънати са нерви и вени, и напрежения.
Четвъртият образ е магарето, освободено от своите пулсиращи системи, свободно от плътта и кръвта. Магарето – идея, но и страст, тлееща в утробата му. То е съставено само от няколко пръчки, напомняйки скална рисунка. Чисто, прозирно, съвършено. В него двете състояния на преносител и пренасян се изравняват. Точно там носеният избуява от самата плът на преносителя във вид на поникнали от хълбока му дървени слънчогледи. Слънчогледи, устремени нагоре…

 

„Капитал Light„, 16 април 2007 г.

Сподели:
1095
1

Напиши коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
  • Нова версия на „Водна паша“ в Южния парк – във водното огледало
  • Отново с Павел Койчев на 68-ия километър на магистралата – в. „Дневник““
  • Павел и магаретата – „Капитал Light“
  • Високомерната разходка – Павел Койчев в страната на стиропорите – „Капитал Light“
  • Защо не пишем за необикновеното – liternet.bg
Последни коментари
    Архив
    • септември 2022
    • ноември 2016
    Мета
    • Вход
    • RSS поток за записи
    • RSS поток за коментари
    • WordPress България
    Copyright © 2016 Pavel Koychev. All Rights Reserved. / Developed by We Work With You